Добив и продажба на Bitcoin, Ethereum, Litecoin, Momoeci, Dash (криптовалути) - данъчно третиране по ЗКПО

В изложението по- долу за краткост използвам само „bitcoin”,но всъщност следва да се разбира,че неговото третиране по ЗКПО е в сила и по отношение на останалите криптовалути.


1.„Счетоводното отчитане на предприятията в България се осъществява в съответствие със Закона за счетоводство (ЗСч) и приложимите счетоводни стандарти./НСС/ Счетоводното третиране на приходите, получени от сделки с виртуална валута  и в определени случаи, както и тяхното признаване се определят в СС 18 - Приходи, съгласно който приходите включват брутните потоци от икономически изгоди, получени от и дължими на предприятието./физическото лице/ Приход е брутният поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал отделно от увеличенията, свързани с вноските на собствениците.

 

2 .Изискване на ЗСч е счетоводните документи и финансови отчети на предприятията да се съставят в лева и съответно в хиляди левове (чл. 5 и чл. 23 от ЗСч). Счетоводните документи могат да се съставят в чуждестранна валута в случаите на сделки, уговорени в чуждестранна валута с чуждестранни контрагенти. Когато сделката е уговорена в чуждестранна валута, левовата й равностойност се определя, като към сумата в чуждестранна валута се прилага централният курс на Българска народна банка към датата на сделката.

 

3.Bitcoin  е цифрова, виртуална валута, използвана в интернепространството. Съществуват редица криптовалути  но те не са правно регулирани в българското законодателство. На практика те не са регулирани почти никъде в света и в нито една държава-членка на ЕС. Криптовалутите не са вързани към конкретни национални валути (евро, щатски долар, швейцарски франк), а техния курс се определя от текущото търсене и предлагане на борсите за виртуални валути. Като актив, криптовалутите следва да се оценяват, отчитат и представят във финансовите отчети на предприятието, в зависимост от тяхното предназначение – материални запаси (като стоки за търгуване), продукция (когато са вътрешно създадени/произведени), инвестиция, парични средства.

 

4..Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО, местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. В съответствие с вътрешното законодателство местното юридическо лице се облага за печалбите и доходите си от всички източници, т.е. за световния си доход.Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е данъчната печалба. Данъчната печалба е положителният данъчен финансов резултат, който се определя чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат по ред и начин определен в ЗКПО, с данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми в случаите, предвидени в същия закон.Отчетените приходи по сделката едновременно с извършените за нея разходи (отразени в отчета за приходи и разходи), рефлектират върху счетоводния финансов резултат, който за данъчни цели се преобразува, съгласно ЗКПО.Видно от гореизложеното, данъчната печалба е основата за облагане с корпоративен данък.

 

5.Печалбата от дейността по покупко-продажба на валута участва в определянето на счетоводният финансов резултат на дружеството, същият регулиран за данъчни цели е данъчната основа за облагане с корпоративен данък.Както бе посочено по-горе, в съответствие с вътрешното законодателство местното юридическо лице се облага за печалбите и доходите си от всички източници, т.е. за световния си доход. Приходите и разходите възникнали от покупко-продажбата на активите (криптовалута) се отразяват в резултата от дейността на предприятието, т.е. счетоводния финансов резултат по смисъла на §1, т. 16 от ДР на ЗКПО. 

 

6.Изискванията на счетоводното законодателство са за всеобхватно хронологично регистриране на счетоводните операции, по аргумент на чл. 11 от ЗСч. и при спазване на основните принципи регламентирани в чл. 26 от ЗСч. Финансовите отчети (в т.ч. отчета за приходи и разходи) трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Вярното и честното представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти (чл. 24 от ЗСч).

 

8.Предвид изложеното, печалбата от покупко-продажба на„bitcoin”, преобразувана за данъчни цели подлежи на облагане с корпоративен данък. Доколкото изрично бе посочено, че криптовалутата не е законно платежно средство, както и не е валута, респективно БНБ не я регулира и за нея няма централен курс, то за нея не се прилагат нормите за отчитане на разлика в курса. Това на практика означава, че съответната криптовалута се отчита по цена на придобиване от разменната единица/ т.н.”фиатни пари”-долари, евро,лева/ В случая разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗКПО не намира приложение с оглед на това, че виртуалната валута не е обвързана с централния курс на БНБ.Поради обстоятелството, че ЗКПО не регламентира специално данъчно третиране на счетоводните приходи, възникнали при продажбата на bitcoin  в общия случай сe признава за данъчни цели, т.е. с него не се преобразува счетоводния финансов резултат.

 

9.Относно последващи оценки на активи (в „bitcoin”), следва да се има предвид разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗКПО, съгласно която приходите и разходите от последващи оценки на активи и пасиви не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в  годината на отписване на съответния пасиви или актив (чл. 35, ал. 1 от ЗКПО). В тези случаи възникват данъчни временни разлики, с които счетоводният финансов резултат се преобразува чрез увеличение и/или намаление за определянето на данъчния финансов резултат (данъчна печалба/загуба).