Установяване на имуществено състояние на лицето и направените разходи

Имущественото състояние на лицето включва притежаваните от него недвижими и движими вещи, включително благородни метали и произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети, както и пари, ценни книжа, дялови участия, ограничени вещни права, други имуществени права, като например авторски права и права на индустриалната собственост, включително и когато те са били придобити по безвъзмезден начин – посредством дарение, завет или наследство, давност и др. В направените от лицето разходи се включват разходите за издръжка и живот, за бита, за образование, за лечение, за почивки и развлечения и т.н.

1.Установяване на притежаваните от лицето недвижими имущества в страната и чужбина

1.1 Недвижимите имущества могат да бъдат къщи, вили, апартаменти, стопански и производствени помещения и други сгради, земи, гори, урегулирани поземлени имоти, включително притежавани идеални части от тях, както и ограничени права върху недвижими имоти. Видът на конкретното недвижимо имущество се установява въз основа на документа за неговото придобиване (нотариален акт, договор, съдебно решение, постановление на съдия изпълнител), както и строителни документи за неговото построяване, като по начало органът по приходите е обвързан по отношение на удостовереното от нотариалния акт прехвърляне на собствеността.

1.2 Когато недвижимото имущество е придобито чрез покупко-продажба или замяна, стойността му се определя в съответствие с цената, посочена в документа за придобиване (документално доказаната цена на придобиване). В случаите на придобиване чрез замяна с доплащане, стойността на имуществото се определя като сбор от документално доказаната цена на придобиване на замененото имущество и документално доказаното доплащане, направено от физическото лице.

1.3 Когато недвижимото имуществото е придобито по стопански начин, стойността му се определя съобразно строителната документация и документите за направените разходи. В случай, че липсват такива документи или е налице съществено разминаване между представените документи за придобиване и реалното фактическо състояние на придобитото имущество към момента на придобиването му, стойността се установява чрез възлагане на експертиза по реда на ДОПК. Явното съществено превишение е въпрос на  преценка от страна на органа по приходите, но такова е налице винаги, когато случаят не е малозначителен.  

1.4 Освен в този случай експертиза е допустима и в случаите на получаване на непарични доходи  както и при определяне на задълженията на лицата в случаите на сделки между свързани лица или сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.

1.5 Също така следва да се има предвид, че въпреки забраната на чл. 164, ал. 1, т. 2 от ГПК, не е налице процесуална пречка да се приеме за установено, че уговорената между страните продажна цена е в размер, различен от посочения в нотариалния акт. Обвързващата материална доказателствена сила на нотариалния акт като официален документ по смисъла ГПК задължава органа по приходите да приеме, че направените пред нотариуса изявления съответстват на обективираните в акта. От друга страна, ако по производството са събрани доказателства, които са в състояние да обуславят извода, че действителните уговорки между страните са били с различно съдържание, то и констатациите на органа по приходите следва да са съобразени с тези доказателства. Това е така, доколкото всъщност извършените пред нотариуса изявления могат да не отговарят на действителността, а да са привидни. Въобще този процес не представлява оспорване на истинността на нотариалния акт, доколкото не се оспорват извършените пред нотариуса изявления.

1.6 В случай обаче, че бъде  установено наличието на документи, изходящи от страните по сделката, които документират заплащането на по-висока сума от цената, посочена в съответния документ за придобиване, за стойност на придобиване се приема по-високата цена. Когато органът по приходите установи, че платената цена на недвижимото имущество значително се различава от цената, посочена в документа за придобиване, задължително се уведомява компетентната териториална дирекция според чл. 8 от ДОПК за извършване на проверка за наличие на съответствие между имущественото състояние на продавача и декларираните и/или получени от него доходи.

1.7 При хипотезата на придобито имущество чрез покупко-продажба или замяна органът по приходите изследва наличието на свързаност между страните по сделката или на условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. В тези случаи се прилагат разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО във връзка с чл. 77 от ЗДДФЛ.

1.8Когато местонахождението на придобитото недвижимо имущество е в чужбина, стойността му се определя по описания вече начин, но въз основа на левовата равностойност на цената на придобиване в съответната валута, изчислена по курса на БНБ към датата на придобиването.  

1.9За дата на придобиване на недвижимото имущество се счита датата, посочена в документа за придобиване. Следва да се има предвид, че е допустимо прехвърляне на правото на собственост под отлагателно условие, от сбъдването на което зависи придобиването. В този случай страните  уговорят дата на придобиване, по-късна от датата на издаване на съответния документ, например датата на окончателното плащане на цената по сделката.

1.10 В случаите, когато имуществото е придобито по стопански начин, датата на придобиване се определя съобразно документацията, съпътстваща завършения етап от строителство. Етапите и съпътстващата строителна документация са регламентирани в наредбите и приложенията към Закона за устройство на територията. Практическо помагало в тази област е и изготвеният Бюлетин за бранш „Строителство” – раздел I „Общо описание на бранша”.

1.11Когато липсва съпътстваща документация, за дата на придобиване се приема датата на завършване или датата, от която е започнало използването на имота, която се установява чрез други косвени методи. С цел събиране на всеобхватна и пълна информация за физическото лице органът по приходите установява и начина на плащане на придобитото имущество.  

1.12 Имайки предвид широко разпространената житейска практика при придобиване на недвижимо имущество по наследство приобретателят да не оформи по съответния начин собствеността върху него /напр. чрез съставяне на нотариален акт за собственост/, са възможни случаи, при които проверяваното/ревизираното лице реално притежава даден недвижим имот, но в имотния регистър същият се води на името на починал наследодател. 1.13 Това е валидно както за недвижимите, така и за движимите имущества /МПС и др./. В тази връзка, при извършването на проверката/ревизията е необходимо от лицето да се изиска да посочи всички притежавани от него недвижими/движими имущества, включително и начина на тяхното придобиване.

1.14 Информация за притежаваното недвижимо имущество може да се получи както от проверяваното физическо лице, включително подадените от него данъчни и други декларации, така и трети страни - от  службите по вписвания към Агенцията по вписванията, от отделите “ТСУ” и службите по местни данъци и такси към общинските администрации, от събрани доказателства от прокуратурата, следствието или Министерство на вътрешните работи (включително и по линията на международния полицейски обмен) и др.

1.15 Главен и основен източник на данни за притежаваните от проверяваното лице недвижими имоти е информацията от регистъра „ИКАР – Кадастър и Имотен регистър на България”, поддържан от Агенцията по вписванията. В имотния регистър се вписват актовете, с които се признава или прехвърля правото на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижимите имоти, както и възбраните и ипотеките върху тях.

1.16 Информация за декларираните от лицата пред общинската администрация по ЗМДТ притежавани от тях недвижими имоти е достъпна през интранет страницата на НАП, приложение „Справки за декларирани недвижими имоти и превозни средства“.

Освен направените разходи за придобиване на недвижими имоти, в определени случаи следва да се имат предвид и направените от лицето разходи за строително-ремонтни и довършителни работи . Например - при покупка на жилище на етап груб строеж следва да се отчетат и направените от лицето довършителни разходи за въвеждането на имота в експлоатация.